Сако и Ванцети (филм, 1971)
| Сако и Ванцети | |
| Sacco e Vanzetti | |
 | |
| Режисьори | Джулиано Монталдо[1][2][3] |
|---|---|
| Сценаристи | Джулиано Монталдо |
| В ролите | Джан Мария Волонте[2] Рикардо Кучола[1][3] |
| Музика | Енио Мориконе |
| Монтаж | Нино Барали |
| Премиера | 1971 г. |
| Времетраене | 120 минути |
| Страна | Италия Франция |
| Език | италиански език английски език |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Сако и Ванцети в Общомедия | |
Sacco e Vanzetti (на български: Сако и Ванцети) е филм от 1971 г., режисиран от Джулиано Монталдо, с участието на Джан Мария Волонте и Рикардо Кучола. Филмът разказва истинската история на Никола Сако и Бартоломео Ванцети, двама италиански анархисти, емигрирали в Съединените американски щати в началото на XX век.
1920 г., Съединени американски щати: след бомбен атентат, приписван на анархисткото движение и никога не доказан, множество италианци са арестувани. Сако и Ванцети са задържани по обвинения във въоръжен грабеж и убийство. Процесът, макар да подчертава тяхната невинност, в същото време показва волята на американските власти да извършат жест на политическо отмъщение, като осъдят двамата италиански анархисти на смърт по образцов начин.
Многобройните мобилизации на местната общност, не само италианската, и многобройните освободителни комитети няма да са от полза. Ванцети напразно изпраща молба за помилване, като впоследствие се разкайва и възхвалява смелостта на Сако, който, като не се примири с молбата за помилване, ще даде пълно свидетелство за собствената си невинност. Сако и Ванцети ще умрат на електрическия стол.
Продукция
[редактиране | редактиране на кода]Филмът използва един от най-известните саундтраци на Енио Мориконе. Заключителната песен Here's to You, изпята от Джоан Баез, се превъръща в химн на поколенията.
Режисьорът се сеща да направи филм за двамата италиански анархисти, след като е видял театралното представление Italsider[4] във фабрика в Генуа от Роли и Винченцони, поставено от компанията Attori Associati и режисирано от Джанкарло Сбрагия.
Дестрибуция
[редактиране | редактиране на кода]Представен в конкурса на 24-тия филмов фестивал в Кан, той печели наградата за най-добро мъжко изпълнение на Рикардо Кучиола.[5] Розана Фратело получава Сребърна лента за нейната интерпретация на ролята на Роза Сако.
Саундтракът е композиран, оркестриран и дирижиран от Енио Мориконе и съдирижиран от Бруно Николай. Всички песни са оригинални композиции и някои от тях са композирани в сътрудничество с американската певица и текстописец Джоан Байз.
Саундтракът на филма е събран и издаден през 1971 г. в албума Sacco and Vanzetti, продуциран от UNIDIS.
Трак лист
[редактиране | редактиране на кода]- Надежди за свобода – 2:32
- Баладата на Сако и Ванцети, част 1 – 5:05
- В затвора – 2:09
- Баладата на Сако и Ванцети, част 2 – 5:25
- Чувалът и синът – 1:54
- Надежди за свобода (#2) – 0:48
- В затвора (#2) – 2:41
- Баладата на Сако и Ванцети, част 3 – 6:29
- Свобода в надежда – 2:07
- И трябва да умра – 3:04
- Чувалът и синът (#2) – 1:50
- Електрическият стол – 2:03
- Свобода в надежда – 1:20
- Ето за теб – 3:10
Политически отглас
[редактиране | редактиране на кода]Филмът, според свидетелството на неговия режисьор, значително е допринесъл за историческата и морална реабилитация на двамата в Съединените американски щати: когато – на 23 август 1977 г., когато се навършват 50 години от тяхната екзекуция – губернаторът на Масачузетс Майкъл Дукакис официално признава на публична церемония съдебната грешка и злобата на магистратите, режисьорът Джулиано Монталдо е „поканен на реабилитацията, защото е допринесъл за това“.[4]
В изданието, разпространено на видеозаписи и по телевизията, липсва главната реплика на Ванцети, преди да седне на електрическия стол, „Аз съм невинен“.
Реставрация
[редактиране | редактиране на кода]Филмът е реставриран от Cineteca di Bologna, Istituto Luce-Cinecittà и Rai Cinema през 2017 г.[6]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1971 – Филмов фестивал в Кан. Награда за най-добър актьор (Рикардо Кучола)
- 1972 – Сребърна лента. Най-добър актьор (Рикардо Кучола), Най-добра нова актриса (Розана Фратело), Най-добър резултат (Енио Мориконе)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б www.imdb.com // Посетен на 17 април 2016 г.
- ↑ а б www.filmaffinity.com // Посетен на 17 април 2016 г.
- ↑ а б itunes.apple.com // Посетен на 17 април 2016 г.
- ↑ а б Testo di Giuliano Montaldo che accompagnava la VHS del film abbinata al quotidiano L'Unità il 3 marzo 1995
- ↑ Awards 1971 : All Awards // festival-cannes.fr. Архивиран от оригинала на 2013-10-29. Посетен на 17 януари 2023.
- ↑ Pierleoni, Francesca. Sacco e Vanzetti contro l'intolleranza. Versione restaurata film a Festa Roma e mostra a Cinecittà, // ansa.it. Посетен на 17 януари 2023.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sacco e Vanzetti (film 1971) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
